Ще разкажеш ли накратко за себе си?

Благодаря много за поканата. Това ми е първото интервю в живота, така че много се радвам. Казвам се Ния. Завърших немската през 2019-та, преди вече повече от пет години. Бях в Leistung. След като завърших заминах за Англия където направих gap year. Първоначално исках да се занимавам с актьорско майсторство и с пеене, даже учих пеене една година. Но след това с много размишления и тързания, реших, че искам да се развивам академично .

И сега завършвам в King’s College London политология. И се занимавам с журналистика Тук съм главния редактор на Raw News, така се казва нашия вестник. Искам да се развивам в тази сферата.

Следващите въпроси ще са свързани основно с немската. Какъв принос има НЕГ в живота ти ?

Аз за разлика от някои от моите съученици не отидох в Германия. И никога не съм го планирала така. Развих любовта си към немската култура и език след като завърших. Може би някакъв вид носталгия към гимназията. Най-големият принос на немската в живота ми бяха хората, с които се запознах и с които прекарвах по цял ден в училище. Немската е все пак една от най-елитните гимназии в България и хората, с които се заобикаляш ти повлияват позитивно. Така че това е нещото, което най-много съм взела от немската. И също така любовта си към писането я развих при госпожа Гюлеметова. Всяко едно написано есе беше истински вдъхновяващо. Такова удоволствие беше да размишляваме всички заедно. Така че любовта към писането беше другото нещо.

Мисля, че отговори на следващия ми въпрос, но все пак може да допълниш нещо. Има ли учител, който е допринесъл много за твоето развитие?

Госпожа Гюлеметова много ни насръчаваше. Много всеки… По някакъв начин виждаше във всеки неговото собствено уникално качество. И също така много помня от нея това, че изобщо не харесва някакви догматични или патетични словоизлияния.Винаги търси да има нещо различно, уникално, нещо по-интересно. 

Използваш ли още немския? 

Ох, ами след пет години тук в Англия… Не, не го използвам. Но… Хм… Открих, че мога сравнително лесно да се върна към него. Даже в така някакъв изблик на вдъхновение да се върна към немския обратно от време на време слушам някои немски подкаст. И се радвам, че всичко разбирам. Говоренето би ми било малко по-трудно сега. Но в журналистиката не знам дали би ми бил полезен. Но никога не се знае. В крайна сметка винаги съм отворена да си го възобновя отново. 

Кой е бил най-трудният ти период/най-трудният клас в училище ?

Ох… Ами… Не знам защо матурата по химия изведнъж така изплува в моето съзнание. Не знам сега как е, обаче в Leistung ние можехме да избираме между химия и биология за немската ни диплома. И аз направих една грешка в гимназията и тя беше, че в някакъв момент изпуснах нещата. И… може би се занимавах с някакви други неща.

Аз мислех, че ще правя нещо различно. Вярвах, че ще се стана артист. Мисля, че изпуснах възможността да се фокусираш в нещо, което може да не ти е най-приятното, обаче да го направиш добре. И малко правих минимума, а това не е хубаво. Честно казано бих посъветвала всеки, който сега е в гимназията. Не е хубаво да се загуби това качество. Може да се фокусираш наистина върху нещо, което може сега да ти е интересно. Просто стига да му дадеш малко повече… Дори химията ми беше интересна, но не вложих много усилия.

И затова мога да кажа, че немските матури в 12-ти клас ми бяха най-невероятното. Но не защото те са били толкова трудни може би. Колкото защото аз бях изпуснала вече нишката. И някакси, когато се чувстваш… Някакси си изпуснала много материал. И много… Бе, обезкоражаващото си беше.

Ти вече разказваш много за тях, но ако може да обобщиш. Какво мислиш за хората в НЕГ?/Какви са хората в НЕГ? Запази ли контакт с повечето от тях?

За жалост не съм в контакт с много хора. От време на време ми се случва да видя някои. . С някои поддържам. Но дори и за тези, които не срещам често, винаги знам, че мога да се обърна пак към тях. Често си спомням за тях.

С хората, с които поддържам връзка често си спомняме някакви случайни случки от гимназията. И… Да. Всеки е останал с нещо специално от себе си в съзнанието ми. Повече отколкото, примерно, хората с които сега се запознавам. 

Но да, много… имаше всякакви хора. Не искам да попълням, че сега също е така.

Някои са супер мотивирани, много вдъхновяващи и така движат нещата напред.

Други са много забавни. Други са много така tunnel vision в ученето.

Всеки някак си прави това място специално.

Разкажи ми сега за университета. Къде продължи образованието си?

Значи, първо мислех, че ще се занимавам с актьорството в майторството и с пеене,

което ме кара да давам нещо като съвет на хората, които сега решават с какво да се занимават. Много хора от моя випуск също не знаеха какво искат да правят и много хора сменяха желанията си постоянно, както и аз. Така че, не слушайте съвсем родителите и учителите си за това, което трябва да правите, естествено, не слушайте съвсем и себе си, защото винаги трябва да пробваш и нещо, което не смяташ, че ще ти хареса.

Обаче, точно ако вложиш малко усилие и внимание, то се оказа, че е точно твоето нещо или нещо, което те предизвиква по начин, по който не си бил досега.

Това осъзнаване до някъде доведе до това да си сменя специалността  и да избера точно политология. Всъщност, уча нещо наречено Liberal arts, което на български е хуманитарни науки. Специалността ми е свързана с политика и философия като част от нея.

Още от немската като цяло, точните науки са ми доста по-слаби. През последните години започнах да се занимавам и с журналистика. Тя много важна част от живота ни. 

Навсякъде около нас има вестници, навсякъде има списания, сайтове с новини и т.н.. Но като сфера е доста непозната според мен за повечето хора. Много е таинствено, като го правиш отвътре. Аз съм сигурна, че вие от ВестНЕГ го усещате.

Защо избра чужбина пред България? (не е най-важното от интервюто, може, да го махнем )

Брат ми учи в чужбина. Той беше в Виена. Той е по-голям от мен с девет години и до някъде това си беше дадено, че аз също може би ще отида в чужбина.

Винаги съм искала да видя каква е средата и какво е да живееш извън България, да общуваш с хора, които си от някъде другаде. Много голяма моя любов е английския език като цяло. И за това също много исках да дойда тук.

За първи път посетих университета в екскурзия до Лондон няколко месеца преди да дойда тук. Реално аз не планирах да уча тук, но много ми хареса и не знам дали е имало такъв момент, който избирам в чужбина да отида.

Може би най-вече това, че брат ми беше в чужбина. И за това мисля, че и аз.

Защо стана част от Roar news (основната медия на университета)? Как попадна там и защо започна да се занимаваш с журналистика?

В първата седмица тук, имаше всякакви събития за отворени врати на различните отдели.

Имаше и на студентските медии. Когато разглеждаш клубовете и се чудиш в кой да се включиш най-много ти повлиява комуникацията, която осъществяваш с хората. Екипът на Roar са толкова отворени и толкова любопитни за теб, карат те  да се чувстваш специален.

От една страна ми хареса това, че този вестник се издава, както и вашия, само от студенти. Първата ми статия беше отзив за една изложба. Всъщност, тя не беше точно изложба, по скоро събитие, на което докато си говориш с някого по философска тема,  (мисля, че темата беше ,,може ли любовта да е обективна’’), някой друг те рисува. Изобразява твоите изражения и реакции. За това ми беше най-първата статия. 

Реших да използвам платформата и да се свържа с българи, които  живеят тук и ме вдъхновяват. Един такъв случай беше с Васко Василев, точно около коронацията, на която той беше първа цигулка и направихме интервю. Другото ми така много любимо интервю беше с Георги Господинов след като спечели Букар. 

Използвах главното платформата, за да се свързвам с хора, които ме вдъхновяват и от които мога да науча нещо.

Така стана, че втората си година бях културен редактор, а сега вече съм главен редактор и след няколко месеца  най-вероятно ще предам нататък поста, но беше много полезен опит, който те сблъсква с много трудности, които преодолявайки трупаш опит, например как ще се финансира, как ще издаде следващото издание, това да общуваш с хора от индустрията, които са примерно от 20 години журналисти, хора, които много те впечатляват. 

И така още в първата си седмица тук станах част от екипа на Roar, нещо ме караше да продължа. Това е вестник на 50 години. Бях много впечатлена от успеха, който е пожънал за цялото това време. 

Няма как да не те попитам и за организацията България на младите, как започна всичко? 

Да бях на една от първите сбирки в НЕГ в случайна стая и се бяхме събрали да си говорим за проблемите на България. 12 човека. Нямахме никаква идея с какво се захващаме. През цялото това време Арно (един от създателите) винаги имаше ясна визия за това как ще се развиват нещата занапред.Така се зароди нашият пилотен проект МРБ (Модел Република България). Това е симулация на политическата власт власт в страната, включва президент, парламент, министерски съвет и отскоро журналисти. Всеки един трябва да го преживее поне веднъж, всеки описва чувството след модела като нещо много специално, не може да бъде сравнено с нищо друго. Много хора започват след това да се интересуват от обществото, политиката, всичко, което се случва около тях. Много малко проекти успяват истински да докоснат, да повлияят на участниците. При нас именно това е специалното. Всеки един модел е уникален сам по себе си, до последно не знаем какво ще се случи. В началото поставяме много обща рамка и така всяка една година оставаме изненадани от начина, по който нашите участници я запълват. 

В едно от предишните издания задачата беше да се състави кабинет. Накарая се получи така, че половината в новосъставения кабинет бяха останали от служебното правителство. Никой не се беше допитал до тях дали искат да останат, при което те се възпротивиха. През цялото време с останалите организатори си мислихме, че в реалността това няма как да се случи. Но сме се заблуждавали. Ако помните, след ротацията на кабинете Денков се случи точно това, министри бяха назначени без тяхното съгласие. За нас беше голяма изненада, че нещо подобно се случи в реалното правителство. 

След всеки един модел сме толкова заредени и вдъхновени. Всеки път си казваме, че това трябва да продължи. Целим се да излезем и извън София, за да може всеки един да има възможност да участва поне веднъж. Повреме на събитието хората създават връзки, голяма част, от които остават трайни. 

Ако можеш да върнеш времето назад, би ли променила некое свое решение? 

Вярвам, че човек трябва да си признава грешките. Отново ще избера НЕГ, но бих вложила повече време от гимназиалните си години в учене, за да мога да си обогатявам знанията. Мозъкът е мускул, който трябва да тренираш постоянно. По това време човек се интересува от много други неща, но е важно да си дадете сметка, че никога повече няма да имате толкова много свободно време, което може да използвате, за да се развивате в най-различни посоки. 

Какво е твоето послание към учениците на немската? 

Нека да помисля…освен това, което казах в началото. Развивайте се, в неща, които са ви интересни. Наблюдавайте се отстрани, ако обичате да пишете, пишете, ако искате да се занимавате с медицина, фокусирайте се върху биологията и химията. Независимо от това правете поне по 4-5 допълнителни неща, които смятате, че никога няма да ви бъдат пинтересни. Пробвайте, давайте си време, можете да останете много изненадани от самите себе си.